Част 10

Премина през Солун без да спира и продължи по великолепния път към вилата на Катерина и Нико Димитриаду. Когато стигна голямата бяла врата, помисли дали да слезе и да позвъни, но се отказа и придължи към задния  вход, откъдето обичайно влизаше.

- Госпожице Боряна! Госпожице Боряна! - Портиерът повтори три пъти името и и размаха към нея бял плик.

Поиска да слезе, но той и направи знак да изчака.

- Едно момиче го донесе снощи! - той и подаде плика.

- Кога го донесе? - попита, взирайки се в сините големи букви, с които върху фина луксозна хартия беше написано името и - И как изглеждаше?

- Снощи, около осем вечерта. Беше на около 25 години, с престилка. Такива престилки носят сервитьорките от ходела на долната улица. 

Благодари, паркира колата и побърза да отвори плика. Листът вътре също беше от фина бялосивкава хартия и върху него беше написано познатото изречение:

"НАРИСУВАЙ МЕ В ЕДНА ТВОЯ РИСУНКА!"

"Пак ли ти, бях те забравила! "помисли и  отново се вгледа в написаното. Откакто бе закрила имейла, на който идваха тези съобщения, това беше второто писмо, което получаваше. "Хотела на долната улица, хотела на долната улица...", повтори няколко пъти, докато беше в асансьора и сложи бележка в телефона си.

 - Госпожице Боряна, апартаментът е готов, а госпожа Катерина поръча да ви кажа да си почините добре, защото утре сутринта ще ходите при госпожа Хрисула-  извика от долната част на коридора чистачката.

- Така е, благодаря! - отвърна и влезе в апартамента.

- Господин Нико ще дойде да ви вземе - продължи да обяснява зад гърба и чистачката. - Към девет часа ще дойде.

- Господин Нико ли? - Боряна наистина се изненада.

- Да, той за първи път от 2 години днес излезе от къщата, като изключим кратките му разходки по уличката зад вилата. Днес сутринта обаче излизаха и той караше колата. Тръгнаха много рано сутринта. Трябвало да приготвят всичко по най - добрия начин. Госпожа Хрисула ставала на 85 години.

Влезе в апартамента и изпита истинско удоволствие от белотата, която се ширна пред нея. Когато приятелката и от туристическата агенция преди време и изпрати снимки от вилата и попита , кой от двата апартамента да и резервира, в първия момент каза синия, но сега наистина беше доволна, че избра сребристо - белия. 

Събу обувките си и излезе на терасата. Моливите и скицникът продължаваха да стоят на широката бяла маса по начина, по който ги бе оставила, а най в края беше рисунката на Лола от последната им среща.

Телефонът и извъня и тя изтича вътре. Беше Катерина:

- Добре дошла. Толкова съм щастлива, че дойде. Утре сутринта Нико ще дойде да те вземе. Нали не си разочарована, че ще си сама в къщата тази вечер?

- Не съм, Катерина. Но нямам търпение да ви видя.

- Засега успяваме да опазим всичко в тайна. Хрисула знае, че дойдохме заради рожденния и ден, но не знае, че ще има празник. Мисли, че ще сме само аз , ти , Нико и Харис. ..Украсата  и всичко, което донесохме, е при Михалис...А Хари ще донесе тортата...

- Нямам търпение да видя реакцията и! - Боряна също се въодушеви.

- Ще бъде много вълнуващо! Най - напред сестра ми ще се ядоса, защото не обича да празнува рожденния си ден, после обаче може и да танцува.

- Да танцува? Не мога да си го предства! - каза Боряна.

- Аз се обаждам да те питам и още нещо. Жените от селото също чакат. Можеш ли да проведеш с тях едно рисуване? Много искат. Хрисула ще ходи на някакво посещение утре вечер, затова празникът ще закъснее. И има достатъчно време за рисуване.

- Добре! - съгласи се Боряна, остави телефона и се излегна върху широкото бяло легло. Въпреки , че беше уморена, върху лицето и се изписа широка и много щастлива усмивка.

----------------------

Когато на другия ден стигнаха къщата на Хрисула, свариха Катерина да седи на най - долната стълба и да чисти риба. Тя размаха към тях ножа, който държеше, и само с поглед им подсказа да внимават какво говорят, защото сестра и е горе. 

- Довечера ще ядем пържена риба! - съобщи в следващия момент високо  и после добави тихо - Всичко е готово, но ще използваме времето, когато сестра ми отиде на онази нейна среща, за да го донесем.

- Радвам се да те видя да се усмихваш, Катерина! - Боряна наистина бе изненадана от вида и.

- Твоето рисуване помага, дете, наистина помага! И жените от селото казаха същото. Едната твърди , че е спрял треморът по ръцете и, а другата рисувала синът и да се ожени и ето, сватбата е след седмици.

- Хубаво! - Боряна се качи на втория етаж и погледна през отворената врата на кухнята. Препасана с тъмносиня престилка позната кокалеста фигура стоеше с гръб към вратата и редеше в голяма, тъмносиня  тава кори за баница.

- Момиче! - извика с истинска радост, щом я видя - Не мога да ти стисна ръката, но видя, колко се зарадвах, нали? На днешния ден съм се родила, но тази баница не е за това. Не правя баница заради това, че днес съм се родила, а защото сестра ми Катерина е тук . От две години не е идвала. Ще дойде и Михалис. Не заради мене, заради сестра ми ще дойде, но ще каже, че е заради мене...И Хари ще дойде.

- Донесох ти подарък от моя дом - Боряна остави петена  кошница, пълна с билки на масата до Хрисула - Майка ми ти ги праща.

- Наистина ли? - Госпожа Хрисо остави тавата, почти изтича до чешмата, изми ръцете си и веднага отвори пъстрата  кошница, в която майката на Боряна бе наредила пакетчета с прясно изсушени билки. - Тази не я познавам...И тази...Но другите ги знам. Интересно, имате същите билки, като нашите. Но за тези двете трябва да ми разкажеш!

По лицето на госпожа Хрисо се четеше истинско удоволствие и Боряна изпита благодарност към баща си, че тайно бе сложил билките в чантата и.

- Имаш час с жените от селото в седем, знаеш, нали? - попита госпожа Хрисо.- Едната баница е за тях. Няма да ме има, затова ти ще им я дадеш. Аз може да се забавя много.

- Добре, с какво да ти помогна? - попита Боряна.

- Помогни по - добре на Катерина, защото от три часа се мъчи да чисти риба. Едно време тази работа много и се удаваше, но е забравила. 

- От Михалис ли е?

- Да, цял ден и цяла нощ не е излизал от морето - отвърна госпожа Хрисо. 

При тези думи Боряна приближи, наведе се и направи опит да срещне очите на госпожа Хрисо, но успя.

-------

Михалис пристигна в късния следобяд с още една торба риба, а малко по - късно дойде и първата от жените художнички.

- Хрисула, не ме сдържа. Не ме сдържа у нас. Три пъти се връщах и накрая реших все пак да дойда.

- След един час започваме! - отвърна Боряна , приготви моливите и флумастерите и слезе при нея.

- Имам си мои моливи! Виж, 32 цвята! Внукът ми е студент в Англия. Преди да си дойде, се обади и попита: "Бабо, какво да ти донеса?" Отговорих, че нищо не искам, но той настоя и за да не ми донесе пак някоя английска рокля, му казах : "Донеси ми моливи!" И той ми донесе тази кутия. Само да знаеш, какви цветове има вътре. 

- Много са хубави. От много хубава марка са! - възкликна Боряна, заразена от радостта в очите на възрастната жена.

- Идват още четири от нашите ! Заедно идват!- посочи тя към пътеката, която водеше към къщата на Хрисула - Научили са, че си тук и идват. 

- Всичко е готово. Заради горещината ще седнем зад къщата - съобщи Боряна и изнесе познаните ръчнотъкани черги от лятната кухня на Хрисула.

- И Лола щяла да дойде! - прошепна в ухото и първата жена - Не е лъжа, истина е! Щяла да дойде. Лола и Хрисула преди години бяха неразделни...Но после нещо стана между тях и сега не си говорят. 

- Хайде, да си изкарате добре! - извика в това време към тях Хрисула и тръгна надолу по пътеката с една брезентова торба през  рамо.

- И аз ще рисувам с вас.  - Облечена в тъмнозелена рокля и с разпусната до раменете гарвановочерна коса , Катерина Димитриаду също дойде - Никос отиде да помогне на Михалес.  - Тя поздрави насядалите на земята жени и седна в края на поляната. 

- Катерина! - изшептя едната от жените - Катерина, все още си хубава! Много, много хубава! 

- Започваме! - Боряна нагласи статива пред тях. 

Седемте жени почти замръзнаха на местата си , когато иззад къщата се появи Лола. 

Тя не поздрави, остана няколко мига права, после се огледа и въпреки, че имаше място до Катерина, се наведе и седна на тревата, далече от всички.

------------------------------

- Два часа по - късно дървената маса на терасата на Хрисула Димитриаду беше покрита с бяла ленена покривка , а върху нея бяха наредени салати, баници и великолепно изглеждащи местни ястия. По средата на масата бе поставен голям букет от любимите на Хрисула горски теменуги , а от двете му страни стояха две дебели свещи.

- Вече трети път звъня на Харис, но той не отговоря. Харис  не прави така - каза Катерина, протягайки отново ръка към телефона си.

- Чакай, недей да звъниш ! - спря я седящият от дясната и страна Никос - Ще дойде. Щом е казал, непременно ще дойде.

- И Михалис каза, че в осем ще е тук, но го няма. 

- И Михалис ще дойде. Има работа, видях . Но ще дойде заедно с доктора и кметицата. - Никос  погледна жена си и в очите му се появи  болка.

- Не, не този поглед. Не и тази вечер! - Катерина вдигна длан пред очите си.

- Няма да плача! - отвърна съпругът и - Този път няма да плача. Просто бях забравил, колко си хубава!

- Госпожа Хрисула, госпожа Хрисула идва! - изшептя зад гърба им Боряна.

- Спокойно, знаете какво следва, нали?  - обади се Лола, която седеше в края на масата - Всички познаваме добре Хрисула. Каквото и да каже, ще мълчим. Дори да започне да се кара, ще мълчим. А когато спре, започваме да пеем "Честит рожден ден".

-------

Хрисула изкачи бавно стълбите, мърморейки съвсем тихо нещо и едва когато беше горе, видя наредените  около масата хора. 

- Какво е станало? - каза наистина изнедана.

Никой не отговори и тя повтори с по - силен глас:

- Какво е станало?

- "Честит рожден ден..." , запя първа Лола и другите се присъединиха.

- "Честит рожден ден.." - чу се в далечината и гласът на Михалис и няколко минути след това тримата  с доктора на селота и кметицата вече стояха пред замръзналата като статуя Хрисула Димитриаду.

Върлинестата, суха фигура първо пусна в краката си платнената торба , после се обърна и без да казва нищо повече, влезе в стаята си.

- Разсърди ли се? - попита кметицата - Познаваме я добре, май трябваше да и кажем.

- Не се е разсърдила! - Гласът на Лола беше категоричен - След малко ще излезе.

 - И Харис идва. Изпрати съобщение. - съобщи Катерина и в следващия момент над малката планинската къща настъпи абсолютна тишина.

Боряна стана от мястото си и стъпвайки на пръсти, влезе в стаята, в която обичайно спеше. Огледа лицето си в малкото кръгло огледало на стената , сложи отново червило на устните си и се усмихна. Изглеждаше добре, изглеждаше много добре и от това сърцето и заби силно. 

Успя да се върне при другите буквално минути преди вратата на Хрисула да се отвори.

Облечена в познатата пъстра рокля, по която нямаше нито една гънка, Хрисула Димитриаду застана на прага с високо вдигнага глава. Косата и беше прибрана с голяма сребриста шнола, а на ушите и имаше много фини сребърни обици. 

- Ами...Щом сте дошли, добре сте дошли! - изрече със спокоен глас и изненадващо за всички, пристъпи напред и седна на почетното място в началото на масата.

Боряна видя, как всички си отдъхнаха и едва сдържа сълзите си. В следващия момент зад къщата се чу шум от кола. Стана, изтича надолу по стълбите, заобиколи и спря  встрани от пътя. Харис паркира на обичайното място под ламаринения навес и слезе от колата.

- Носиш тортата, нали! - извика към него, защото това бяха единствените думи, които успя да измисли.

- Боряна, ти ли си! - Младият мъж спря за миг, после заобиколи от другата страна на колата и отвори вратата. Облечена във великолепна сребристобяла рокля до коленете и с огромна червена кутия в ръце, от колата слезе Мона Андреу.

- Ох, не мога да вървя с тези обувки, не мога! Хари, не ми каза, че тук е поле! - изрече  с глезен глас Мона и  протегна ръце : - Ще вземете ли тортата, иначе ще я изпусна!

- Дайте я! - Боряна взе кутията и тръгна напред. Всички около трапезата отново бяха затаили дъх и слушаха разказите на Михалис за годините, когато с Катерина и Хрисула са били деца.

- А Хари! - попита Катерина, която седеше от дясната и страна.

- Идват! - отвърна .

- Идват ли, с кого? - Катерина много се изненада.

- С кого идва Хари? - гласът на Хрисула премина мощно над масата и всички впериха поглед в нея.

- Честит рожден ден! - Харис прегърна леля си откъм гърба и я притисно силно . Зад гърба му Мона протегна ръце и сложи в ръцете на изненаданата Хрисула голям букет от рози.

следва - Част 11

--------------------------------